Невероятна песен. Носи напрежение, ритъм, носталгия и
тръпка едновременно, а през повърхността й, като моторна лодка, докосваща
вълните, преминава съвсем лека истерична нотка, сякаш някой пищи в далечината.
Има ги моментите от онези далечни години - the '80s Depeche, а в същото време и
съвременното електронно звучене, типично за последните им албуми. Изненадва. С
началото, с паузите, с края. Завършва внезапно, като глава, отрязана от
самурайски меч с един удар. Ако си гледал и клипа, внушението е още по-силно.
Жалко, че не можаха да дойдат и тази година... Обичам ги!
Няма коментари:
Публикуване на коментар