Очакване

Тя седи на малката кръгла маса и чака.

Сърцето ѝ е свито като неволно прегъната страница на книга.

Безпокойството пулсира в корема ѝ -

тихо, монотонно жужене на муха в паяжина в ъгъла на стаята.

И се стъмва рано, прекалено рано,

както когато майка чака дъщеря си привечер,

а тъмата идва преди уреченото време

и налазва улиците, потулва кестените, осветява демоните

и майката стои на прозореца отчаяна

и преглъща неми сълзи за дъщеря си,

която е трябвало да се прибере преди здрач.

Тя седи на малката кръгла маса и чака.

Той ще дойде.

Ще застане в дървената рамката на вратата,

светлината падаща косо върху лицето му;

ще спре за миг, за да я погледа отдалеч

и ще тръгне с тежки стъпки -

очите му вперени в нейните,

а тревогата ще се смъкне от нея като зелена риза от коприва,

оставила червени петна страх по голите ѝ рамене;

клепачите ѝ ще се затворят, за да прогонят сълзите -

те вече нямат място там;

сърцето ѝ ще издиша в тремор -

то бие с неговия ритъм;

и когато той приближи, тя ще затвори прозореца -

дъщеря ѝ е у дома;

и двамата ще седнат заедно на малката кръгла маса,

където ръцете им ще се срещнат,

докато докосват чашите,

докато се търсят трескаво.

Ад

Кой казва, че адът е долу? Той е тук. Блъскаш се в него по тротоарите, в разнебитените погледи на хората без лица, в птиците със строшено крило, в облачния сплит на зимата, в грипната инфекция на лятото, в кучетата без дом, в децата без вина… И всяка пролет липите лепнат от греховна сладост, която не търси опрощение. Всяка есен кестените умират, скрили хорските прегрешения с празните си иглени ковчези. Гълъбите кълват захвърлена нафора, котките чакат на пусия обяда си. И всичко изглежда безнадеждно като реалността на охлюв във вряща тенджера, изоставил черупката си в нелеп опит да се спаси.