моят град

в този град

в който има от всичко

слънце

облаци

врани

шум монотонен

вечерен покой

в квартал тъмно-син

нереално картонен

градска врява 
погълнала затишието
на мегдана

и речния ромон

да, реката!

в този град

в който има река

смърчове в парка

фонтани

черни лебеди

орли зелени

хора всякакви

шарени

черно-бели

плитко скроени…

в този град понякога

просто не ми се

живее.

сън

в ден като този

в който слънцето дреме зад облаци

а на перваза лежи котарак

тя вдига щорите с крак

отваря очи с неохота

протяга се

смачква оставената банкнота

и потъва обратно в съня си

там, където плуват жирафи

където прелитат цветя

и небето е охра

а слънцето - резеда

там, където тревата е морска

и птиците подсвиркват с уста

и където вървят двама -

нагоре

по хълма лилав

там, където въздухът

разпилява

любов.