спомен за цирк

циркът си отиде

остана смехът, оплетен

в голите клони на кестена

тревата, смачкана
от нетърпение есенно

лепкави пръчки

от захарни ябълки

кални следи

от обувки омазани

и враните

и поляната

тъжно самотни

загърбили спомена

за уморени животни

акробати унили

застарели дресьори

в билетче подмятано

от неумели жонгльори

за 6-то място

2-ри ред

12 лв.

във ложата

скука

тя става рано

не говори

не мисли

не маскира яда си

застава гола

пред огледалото

разсмива се от вида си

след това пуска

Paradise Lost

за да удави досадата

и пристъпя вън

неохотно

натрапен гост

във обсадата

на поредния

скучен

ден.

клоунът

умореният клоун

изпуши пет тъжни цигари

зад малката сцена

и хвърли фасовете

сред пуканки

прахоляк

и детски стъпки

притиснали цирковата арена

разгледа с досада

лицата безлични

зад паянтовата ограда

ухилени, омазани

с памук от захар

кока кола - недиетична

и популярна естрада

и за сетен път пожела

да се махне

да затъне в онази

мечта своя

за собствен дом

люлеещ се стол

(дори без камина)

за сетен път пожела 

това да бъде

последната циркова зима

в живота му.

свободна

омръзна ми да се усмихвам

насила

омръзна ми да мисля

двояко

едната мисъл - прилично красива

а другата - поела напряко

през поле от досадни

условности

край хора с безброй

отговорности

квадратни, предвидими

до болка познати

по бюргерски примирими

душевно бедни

и развратно богати

а тя - Мисълта

единствено странно различна

поела сама

спонтанна

безгрижна

душа поетична -

свободна!