за Земята

заграбим ли изцяло зеленото и синьото

земята ще заприлича

на негатив от социализма

без еуфорията

чернобяла арт фото сесия

на застаряваща дама

със сиви коси

над пепеляво лице

смачканo от седем милиарда

недоброжелателни фена

разходка по моста

по чернобелия мост

ръка за ръка

преминават

двама

невъздържани

непринудени

неразумни

влюбени

хвърлят

непонятно

но невероятно и

необятно

отражение

в неспокойната

неизменна

река долу

която покрива

загрижено

сянката с бързеи

да не я докоснат

пръските

на неизбежната

неуморна

(не)човешка

Завист.

сънят ми си тръгна

сънят ми си тръгна

тези нощи

прокуден от облаците

надвиснали над успокоението

за вечност...

скри се в мрачната ниша

на тревогата ми

със свито сърце

прехапал устни в

задавени от тайни сълзи

въпроси

дали десет години

рутина

ще се разтворят в тихия вятър

който те тласка неусетно

(но желано)

към различното усещане

към приключението

загадъчно

и ново

към тръпката

от ласкателството

да бъдеш харесван...

и интересен…

или гуру...

или просто ти...

дали?

сънят ми не иска

да се върне

а на мен не ми остава

друго

освен да се осланям

на вярната

стара приятелка

Любов...

изкушение

ще устоиш ли на изкушението

в мислите си?

не в делата

знам, че в делата ще устоиш

но желанията...

тайни

мечтани

съкровени

ще устоиш ли на изкушението

да им отвориш прозореца

да се потопиш

в трепета им

да се вслушаш

в шепота им

да последваш

порива им?

объркани дни

четвъртъкът ни е петък

вторникът - понеделник

понеделникът не е делник

а кротък безделник

срядата - по средата

на страстната седмица

съботата - преди края

на пътя към Голготата

в очакване на неделята -

един почивен ден

по-известен като

Великден