Есен

пия червен ром
и ям черен шоколад
устните ми
напукано-алени нарове
ноктите ми
лилаво-зелени листа
очите ми
пъстри полета сламени
зад розовите очила
косите ми
уморени папрати
в есенно посивяла гора
и само дните ми
черно-бели снимки
в стар албум без цвят
но нощите ми
слава богу
един луд шарен свят.

Блян

ако можех

бих се престорила на листо

и бих живяла сред клоните

на дърво през лятото

после

когато дойде есента

бих се превърнала в птица

точно преди да докосна

земята.

Крехкост

клепачите ми

стрехи за скитащи мисли

очите ми

депа за сълзливи отпадъци

устните ми

чаши с недопито вино

и уж само сърцето ми

просто сърце

а се чупи като птица

от глина