От пет месеца си имаме елегантна красавица у дома: мило шарено момиче. Нежно и гладко като кадифен шал. Безумно уплашено в началото (мисля си, че ако можеше, щеше да стои в ъгъла, с ръце на главата през по-голямата част от времето). След като прескочи шока от първоначалния стрес, се поокопити и явно осъзна, че не сме садистични Перуански копелета. Дори взе да ни подвиква, когато се чувства пренебрегната. Сега се гепва за клетката (въпреки, че има само три пръста, ама ловка е) и вдига невъобразим шум, докато не я удостоим с внимание. Внимание в нейното прасешко ежедневие означава морков, краставица, сено или просто малко ласки. Нали си е женичка. Източва тяло като един дакел и се кефи, когато я галиш (и аз така правя) Кръстихме я Божанка. Все пак е едно безкрайно невинно същество. Истинска божа кравичка. Има розов нос и дебел задник. Луда е по глухарчета. Душичка ми е тя, милата Божанка.
Няма коментари:
Публикуване на коментар