Почти там съм.
Вали
дъжд, който скрива луната.
"Дръж
главата си изправена, момиче" казват ми.
И аз
вървя.
Главата
ми е в облаците,
в очите
ми плуват сълзи,
а в
техните - кораби
и
удавници се хващат за чужди сламки.
Гемиите
им са потънали
през
девет морета в десето,
но това
не е моето море,
там не е
моята спасителна лодка.
Почти аз
съм...
Всички
спят.
И докато
се опитвам да чуя сърцето си,
дъждът
продължава да бие бясно
по
плочките.
