Отдавна не съм правила кино-преглед, но “I’m a Cyborg,
But That’s OK” на корейския режисьор Парк Чен-Уок просто си заслужава човек да
загърби нескончаемата домакинска работа (пуста да опустее!) и да седне да
напише два реда, ей така, за да се отърси от емоцията и да запечата
удоволствието. Невероятно изобретателен, симпатичен, ексцентричен, и тъжен и
весел, провокиращ и неочакван филм, който гледаш с едва удържаното, сподавено
въодушевление на откривател, попаднал на скъпоценна находка в тайна пещера.
Насладата, която ми доставя, ме кара да потривам вътрешно ръце в истинска
еуфория от тази така шантава история, от невероятните образи, страхотната игра,
перфектните и детайлни кадри. Не случайна е репутацията на Парк Чен-Уок, а и
останалите му филми, между другото, са също тотално залепващи, но по съвсем
различен начин от този. Няма да разказвам подробно историята. За такъв филм, тя
би трябвало да е изненада за зрителя, за да бъде пълноценно усещането. Ще кажа
само, че става дума за лабилна човешка психика, сринала се пред обстоятелствата,
за странни човешки съдби, отритнати и неразбрани, за изкривен свят, на моменти
изглеждащ откачено праволинеен и разбира се, за вечната, истинска, чиста любов,
така нестандартна в един свят на безумци. Тук трябва да отбележа че принципно,
азиатското разбиране за нестандартност отива поне на девет преки от
конвенционалното, досадно американско такова, изритвайки го някъде в задния
двор на качественото съвременно кино. Въобще... не мога да не изразя
въодушевлението и респекта си към корейското кино като цяло. Последната година
с огромно удоволствие и след много внимателен, детайлен и обоснован подбор на
Ивайло, изгледахме една качествена купчина корейски филми на изключителни
корейски режисьори и отдавна сме оставили плоското американско кино да си се
въргаля необезпокоявано там в задния двор (където, така или иначе е от 30-тина
години). За нас, на този етап, с киното трябва не само да изживеем насладата от
приятно прекарано време, но то да донесе и нещо различно и ново, изобретателно,
мислещо, показващо стари истини по нов начин, разкриващо неизменни, познати
емоции в неподозирани кадри и най-вече, оставило следа. Оставило мисъл.
Философия. Безсънни мигове. Това е. Гледайте филма, ако искате, разбира се. Не
е канонична ода за велики герои, нито протяжна любовна драма, нито
повърхностна, забавна комедия. Просто една шантава, симпатично откачена
история. Ако трябва да се определи с една дума, за мен това е ‘bizzare’.
