тъга по лятото

лятото завехна

като кожата

на шейсет и осем годишна жена

приведена над печка с дърва

остана в спомените

при черешовите градини

и при сънуваната целувка

в сянката им

Зенг Фанжи

Миналия петък ходих в Националната галерия за чуждестранно изкуство, където в момента има изложба на най-скъпо продавания китайски художник Зенг Фанжи. Признавам си, когато гледах репортажа по новините за пристигането на известната личност барабáр с Ел Макферсън, Ани Лейбовиц и разни други VIP субекти, леко се издразних. Снобарията, разбираемо, ме дразни. Та, към изложбата подходих с голяма доза подозрение, типично български скептицизъм и предубеденост, както без никаква предварителна подготовка за творчеството на въпросния художник. Още повече, че по стечение на обстоятелствата, бях с най-големия скептик, когото познавам - бившия ми свекър, който още от колата се присмя: „Ха, какъв е тоя, бе, какви милиони, че кой казва колко да струват тия картини?” Като отявлен нумизмат и колекционер, него си го вълнуваха експонатите на родните светила (Светлин Русев, Васил Божков, Боян Радев, etc.), благоволили да изложат някои нещица от личните си колекции пред жалката общественост. Та, първо разгледахме милостинята, която бяха подхвърлили на бедния българския зрител (някоя и друга картина, шепа мизерни монети и потрошени тракийски съдове), после обиколихме набързо постоянните експонати в галерията, докато стигнем до прословутия Фанжи.

Честно казано, още от стълбите, през отворената врата, погледът ми беше грабнат от мощен, енигматичен образ от отсрещната стена в залата. Изтегли ме като с ласо и ме закова пред въздействащо платно, заемащо почти цялата стена, невероятно живо, стаено, динамично и потайно едновременно. Просто стоях и го гледах и исках да си остана така, но бившият ми свекър хукна припряно напред-назад, очевидно също впечатлен, и ме изтръгна от художествения унес. Обърнах се и зад мен имаше друга мистика, впечатляваща и загадъчна, също на цялата стена и аз се отдръпнах бавно на заден ход до другия край на залата, за да я разгледам. Невероятни картини. Особено онези от серията „Untitled”. Искаше ми се просто да стоя и да ги гледам. Нищо друго. Останалите платна леко стъписват, носейки един стаен агресивен натуралитет, но тези просто ме заковаха. Дори и скептикът призна таланта, а в неговия случай това е нещо изключително... Непременно се отбийте да видите изложбата, ако имате път натам. Пък и да нямате, си заслужава да наминете...

за Земята

заграбим ли изцяло зеленото и синьото

земята ще заприлича

на негатив от социализма

без еуфорията

чернобяла арт фото сесия

на застаряваща дама

със сиви коси

над пепеляво лице

смачканo от седем милиарда

недоброжелателни фена

разходка по моста

по чернобелия мост

ръка за ръка

преминават

двама

невъздържани

непринудени

неразумни

влюбени

хвърлят

непонятно

но невероятно и

необятно

отражение

в неспокойната

неизменна

река долу

която покрива

загрижено

сянката с бързеи

да не я докоснат

пръските

на неизбежната

неуморна

(не)човешка

Завист.

сънят ми си тръгна

сънят ми си тръгна

тези нощи

прокуден от облаците

надвиснали над успокоението

за вечност...

скри се в мрачната ниша

на тревогата ми

със свито сърце

прехапал устни в

задавени от тайни сълзи

въпроси

дали десет години

рутина

ще се разтворят в тихия вятър

който те тласка неусетно

(но желано)

към различното усещане

към приключението

загадъчно

и ново

към тръпката

от ласкателството

да бъдеш харесван...

и интересен…

или гуру...

или просто ти...

дали?

сънят ми не иска

да се върне

а на мен не ми остава

друго

освен да се осланям

на вярната

стара приятелка

Любов...

изкушение

ще устоиш ли на изкушението

в мислите си?

не в делата

знам, че в делата ще устоиш

но желанията...

тайни

мечтани

съкровени

ще устоиш ли на изкушението

да им отвориш прозореца

да се потопиш

в трепета им

да се вслушаш

в шепота им

да последваш

порива им?