Страстна седмица

Разгорещили са се страстите тия дни, мира не ни дават. Състезават се по живачната писта с климатичните изражения на г-н Целзий и ту той, ту те печелят първото място. Когато той спечели в мозъка припълзява една мараня. Потреперва с горещи пеперудени крила, от които се посипва фин прах и мозъчните ни функции осъмват покрити с прилепчив слой ленивост. И ей на – замързява ни... По-опасно е, обаче, когато страстите първи достигнат финиша. Тогава, независимо от температурните своеволия, мозъкът ни скача разтреперан и изхвърля безцеремонно зад гърба си онази мързеливост. Пуска предупредителна сигнална лампа и хуква. Накъде? И той не знае... Повежда го вихър от подивели емоции, а той се препъва в безуспешни опити за опитомяването им като неразумен, неопитен водач. Мята поводи, които улавят единствено дирята на екзалтирания жребец. И ей на – влюбваме се... Или ако вече сме влюбени... ревнуваме... или страдаме... или жадуваме... или ненавиждаме... или беснеем... или... копнеем... абе... страсти...

болка

ехидният ръжен на любимия

жегва сърцето

срива мечтата

за лирично откровение

прогаря димящ белег

във формата на сгърчен апотеоз

от който капят червени сълзи

дано не залеят 
нестабилната плоскост

на смълчаното любовно примирение...

предизвикан здрач

недоверието се намъква нахално между двамата

изважда пакет цигари

вестник

слънчеви очила

изпружва крака пред обвинителни погледи

протяга ръце над потиснато его

затваря очи за насилени откровения

запушва уши за ненужни извинения

чертае мишена от въображаем кабуки

с отрепетирани реплики изкрещени наслуки

дълбае

стреля

притиска

а уж чете вестник

зад слънчеви очила…

може би те са виновни

че светът му изглежда

затънал до гуша

в неочаквана здрачина

Пролетно почистване на зелен фон

Зелено. Актуалният цвят за сезона. Плъпва настъпателно по градските паркове и площади като фенове на Пирин към стадиона. Пролетта витае във въздуха, прелита в междуетажното блоково пространство, разпръсквайки зюмбюлена свежест от мартенския ароматизатор за въздух. А ние сме измели стълбищата и сме по-сговорчиви, по-толерантни, по-благосклонни някак и готови да се разберем дори със съседите. И само защото е пролет... Мрачните чувства са натъпкани в зимника при изостаналите буркани туршия. Там им е мястото, да гният в мухлясалото мазе, мръсниците... Депресията е изритана в коридора, заметена под изтривалката. Нарамили сме оптимизма, изтупан прилежно от терасата като пухена завивка, загладили сме нервността, привързана с тънка нишка нестабилно примирение, измили сме тъгата заедно с мръсотията от прозорците... Мирише на Мистър Пропър и еуфория от пролетното почистване на душата. Нея сме разстлали на плочките в банята като захабен килим и старателно сме изтъркали от всички злонамерени, зловредни, злосторни, зложелателни, зловредни, злопаметни, злополучни злини. Отиват в канала, при хлебарките... Там им е мястото, да мухлясват в изгнилите тръби, мръсниците. Просваме я да съхне на слънце и след това щастливи я обличаме – свежа, ухаеща, нова, като чиста изгладена дреха. Хубаво нещо е пролетното почистване на зелен фон... мирише на Мистър Пропър, зюмбюли и еуфория... Само Пирин!