неделя

слънцето облиза прозореца

като рижава котка в неделен следобед

промуши се през рехавата щора

изпъна лапи, разкърши врат

и затоплено като мляко с какао

измърка песен, измяука тон

довя свежест

на полареното одеяло

с далечен мирис на анасон...

а сънят изръмжа с вчерашна умора

изпусна въздишка, изскърца стон

разкърши схванати стави

повдигна глава-бушон

изкашля недоволно алкохолни пари

след снощния маратон

обърна се сърдито наляво

в спасителния заслон

на омачканата постеля

и изпъшка като стар акордеон

по дяволите, нали е неделя?!

работяга

Ей го човеко с акордеона под прозореца на офиса. Симпатяга. Да не кажете после, че ви лъжа. Вчера е тва. Вали дъжд, акордеонът грижливо е завит с найлон, а той - с веселяшки чадър на цветя. И репертоарът му е такъв, веселяшки… Не знам за живота му. Дано, ама надали…

Въпреки, че ми пили нервите по цел ден, ми дожаля, когато го попитах дали мога да го снимам, а той се усмихна чинно за снимка, продължавайки да бичи некакво кръшно сватбарско хоро. Иронията ми се препъна в намирисващите дрехи, попили влагата на дъждовния ден и се заклещи в дупката от липсващия зъб отпред. В очите му прочетох очакване колко пари ше му дам, а акордеонът подрипваше с надежда. Стои от 9 до 5. Секи ден. Неотменно. Къртовски. Нема дъжд, нема снег, нема ветър, нема грип, нема буря, нема земетръс. Пичага е.