Данчо Динов беше необикновено момче. Защото беше честен и
добър. А такива вече са рядкост. Защото беше умен. Защото беше идеалист, който
вярва в справедливостта. Защото беше гениален математик. И химик. Имаше златни
медали. Беше истински приятел. Беше позитивен човек. Най-много беше Човек.
Беше...
Данчо, това необикновено момче, беше покосено от
обикновена съдба. Тук, в тази държава, да бъдеш разстрелян на улицата като
мърляво псе, вече е нещо съвсем обикновено. Ако случайно куршумите те
пропуснат, ще бъдеш изяден от глутница кучета. Това се случва вчера, онзи ден,
утре... И такива човеци - като Данчо, така необикновени, така оригинални и
гениални, са измити в канавката с помията на деня, избълвана от продажни медии,
изкрещяна от илитерати и дебили в интернет форуми, изказана авторитетно от
мазни чиновници, залостени в сигурни офиси... Тази помия се смеси с кръвта на
нашия другар. За да оправдае едни други дебили, стреснати от гениалността му,
скърцащи със зъби заради лекотата, с която той успя да постигне непостижимото.
Данчо Динов се опита да живее нормално в ненормална
държава. И беше застрелян за това. И за да не пречи. Едно необикновено момче,
което застана на пътя на обикновените престъпници. Те още газят в кръвта му,
смесена с онази помия. Те са недосегаеми. Докато не ги застигне същата съдба,
застигнала него...
А всички, които познаваха Данчо, знаят колко добро,
усмихнато и честно момче беше... И ще остане такъв завинаги в сърцата ни...
