Някога, когато костите ни станат чупливи
като изсъхнал лист,
бихме могли да катерим планини,
докато времето върви назад.
Реките ще потъват обратно в коритата
си,
короните на дърветата ще засмукват
вятър,
птиците ще се прибират в черупките
си.
И когато стигнем върха,
краката ни ще потъват
в следите от детски стъпки,
а на лицата ни ще се връщат усмивки.
Някога...
