Час,
ден, седмица, месец, сезон
един
след един
вървят
шумно по отъпканата пътека
завлачили
радости, скърби, неволи житейски
съдби
човешки, изстрадани, тежки
отчайващи
и непоносими
или
кротки, тихи, едва доловими...
съдби
човешки
Но
истински, дишащи, живи.
Тебе,
приятелю, те повалиха по средата на тази пътека
ти,
който не вървеше полека
а
тичаше с вятъра и летеше с орлите
грееше
със слънцето и светеше със звездите
тебе,
приятелю, те повалиха рано от тази пътека
тебе
– Човека
Момчето,
което не искаше да повярва в лъжата
отказваше
да се крие, да върви пипнешком в тъмнината
и
крачеше смело, без лицемерие, без злост, без уплаха,
горд
в честността, сигурен във успеха
И
те завидяха.
На
тебе – Човека.
Час,
ден, седмица, месец, сезон.
един
след един
ние
вървим по отъпканата пътека
завлачили
истини – изстрадани, тежки
отчайващи
и непоносими
затлачили
душите ни, притиснали порива ни
сграбчили
сърцата раними...
Ние,
приятелю, нямаме изход
ще
извървим докрай тази неизменна пътека
всеки
приел съдбата си – дали тежка, дали лека...
но
знай, че там, дълбоко в сърцата си, в печал, безутешно
ние
винаги ще носим тебе – Човека...
