причастие

ще дойда в съня ти без думи
като смъртта
и ще остана завинаги, оцеляла
грешен Бог - попилял
твоя Содом и Гомор с мълчание
ще изгарям пороците с поглед
от кръвта ти ще пия провал
от плътта ще изтръгвам признания
и кошмарите ти ще трия със длан
подранилата старост ще смажа
лудостта ще унищожа
и ще остана
ще ме чакаш ли
да умираме заедно
двама?

просветление

Вярваш ли, че ще бъде различно?

Че двамата ще се срещнем

по средата на просветлението

и ще докоснем възбудените си чакри

ще слеем молитвите си в едно сатори

и със тела, вплетени във венец

аз - анемоне

и ти - сакура

ще останем в крайъгълния храм,

за да проверим дали нирваната ни има край.

Вярваш ли?

Есента е изсушила листата на дървото.

Седя в рехавата му сянка и те чакам.

очакване

стъпките

в които стъпвам бавно

са твоите

в тях растат бегонии

през лятото

птици свиват гнездата си

през пролетта

а през есента

ветрове намират там

покоя си

зима е

чакам чувствата

погребани вътре

да се размразят

прозрение

аз съм голите клони

които напомнят сатири

потърсили благочестие

аз съм плиткият кладенец

в който ангелът паднал

не вижда небе

аз съм белият мрак

който загръща любовници

в плащове

аз съм мъртвороденото щастие

ти си другият

в мен.

вяра

ти можеш ли да загърбиш себе си

и да повярваш в нечия истина?

с жар да зачеркнеш своята

и да потулиш разпри безсмислени

поемайки към голготата

наречена от нещастните „щастие“

разпънал его на кръстове

в нирваната, попила екстаза ни

ти можеш ли да потърсиш убежище 

попитал за посоката другите

и да повярваш в чуждата правда

начертала пътя на лудите

към храм за пробудени карми

приют за просветлени души

ти можеш ли да загърбиш себе си

и да повярваш

че ще бъдем ние?