Знаете ли на какво мирише тази есен? На
препечени листа. Отиваш в гората, току до града, и пътеката шушне на висок глас
и пращи под краката ти. Дъжд не е валял от месеци. Реката е пресъхнала като
отдавна мъртъв кладенец, камъните са побелели и прежаднели, а листата падат с
пукот на твърдата земя. За около три-четири часа от деня, слънцето е във вихъра
си. Напича изпънатото пустинно леговище, в което доскоро са се мятали бързеи,
огрява оределите корони на дърветата, затопля жълто-оранжево-кафявите им сенки,
които чакат последния си танц към коравата пръст. Но преди това, крехки и сухи,
са се предали доброволно на слънцето. Събират топлина и изпълват ноздрите с
мирис, който можеш да усетиш само на предела между закъснялото лято и
неизбежната есен. Мирис на препечени листа.
