Липсваш ми.
Обиколил съм тази земя надлъж и нашир
като неспокойна лястовица,
загубила децата си
и никъде не срещнах човек,
който да е изпитвал подобна липса.
Никога не е имало такъв човек.
Никога не е имало такава липса.
Прегръщам до корен дърветата
мятам листата им в пропасти
и свистя в студените им пролуки
като разстроен хор от попилени гнезда.
И откакто слънцето пропадна в ниското
и кестени се раждат от черупките си,
аз, вятърът, все тъгувам за теб,
пролет моя.
