Миналия петък ходих в Националната галерия за чуждестранно изкуство, където в момента има изложба на най-скъпо продавания китайски художник Зенг Фанжи. Признавам си, когато гледах репортажа по новините за пристигането на известната личност барабáр с Ел Макферсън, Ани Лейбовиц и разни други VIP субекти, леко се издразних. Снобарията, разбираемо, ме дразни. Та, към изложбата подходих с голяма доза подозрение, типично български скептицизъм и предубеденост, както без никаква предварителна подготовка за творчеството на въпросния художник. Още повече, че по стечение на обстоятелствата, бях с най-големия скептик, когото познавам - бившия ми свекър, който още от колата се присмя: „Ха, какъв е тоя, бе, какви милиони, че кой казва колко да струват тия картини?” Като отявлен нумизмат и колекционер, него си го вълнуваха експонатите на родните светила (Светлин Русев, Васил Божков, Боян Радев, etc.), благоволили да изложат някои нещица от личните си колекции пред жалката общественост. Та, първо разгледахме милостинята, която бяха подхвърлили на бедния българския зрител (някоя и друга картина, шепа мизерни монети и потрошени тракийски съдове), после обиколихме набързо постоянните експонати в галерията, докато стигнем до прословутия Фанжи.
Честно казано, още от стълбите, през отворената врата, погледът ми беше грабнат от мощен, енигматичен образ от отсрещната стена в залата. Изтегли ме като с ласо и ме закова пред въздействащо платно, заемащо почти цялата стена, невероятно живо, стаено, динамично и потайно едновременно. Просто стоях и го гледах и исках да си остана така, но бившият ми свекър хукна припряно напред-назад, очевидно също впечатлен, и ме изтръгна от художествения унес. Обърнах се и зад мен имаше друга мистика, впечатляваща и загадъчна, също на цялата стена и аз се отдръпнах бавно на заден ход до другия край на залата, за да я разгледам. Невероятни картини. Особено онези от серията „Untitled”. Искаше ми се просто да стоя и да ги гледам. Нищо друго. Останалите платна леко стъписват, носейки един стаен агресивен натуралитет, но тези просто ме заковаха. Дори и скептикът призна таланта, а в неговия случай това е нещо изключително... Непременно се отбийте да видите изложбата, ако имате път натам. Пък и да нямате, си заслужава да наминете...
