Нямам право дори да умра.
Толкова невъзможно е всичко.
По лавиците на живота - непотребни неща,
затрупали с прах своята идентичност.
Чакат реда си житейски условности,
стиснали дъха ми в мъртвешка премяна.
Но аз не искам така да умра.
Не искам на фалшив пиедестал да застана.
Не искам от тинята да вая кристал,
не искам да ставам лъжовна светица.
Копнея смирено да съм пламък, звезда,
орисана да гори като фантастична жар-птица.
Погребана в пепел не искам да тлея
Жана д‘Арк на клада от чужда себичност.
Не искам насила и наум да живея
на доброволно заколение поела благоприлично.
Просто е.
Искам да бъда себе си. А нямам право дори да умра.
Толкова невъзможно е всичко.
