В тази полумъртва стая
в която отдавна не чакаме чудо
склопили очи за истината
като стадо слепи маймуни
слънцето спуска се смутно
като премръзнало куче в краката ни
чертаят погледи азимути
между безразличието и самотата ни.
В тази бездушна стая
стените мълчат предвидливо
притискат търпението ни до края
размиват мислите в сиво.
Скриптят ръждясали думи
в гърдите ни остриета забили
редят изречения мними
същината в преддверието скрили
на тази нещастна стая
в която прозореца тихо отваряме
и жаждата си за въздух
ненаситно навън изкрещяваме.
А зимата на нашето равнодушие
затулва гневно небето…
все по-доловимо сълзи капчука
прелива от дъното на сърцето...
Няма коментари:
Публикуване на коментар