дето автентичните меломани и разбирачи могат да оценят.
Капачките, за които мечтаехме като прохождащи, а по-късно – подтичващи хеви
метъли, ама в ония времена, от къде? Дълбока завист за всяка непритежавана
капачка на Металика, изкипрена на чужди дънкови якета. Ей ги на сега... всичко,
което си пожелаеш... back to the old days… мания, трепет, лудост, страст, до
екстремизъм. Искам ги всичките, нищо, че нося ризи (а в антиконформистки дни –
и вратовръзки). Имам си едно запазено късче на официалните дрехи за такива
разни артефакти, които да сочат с пръст убежденията ми. Depeche Mode,
Metallica, Paradise Lost… pined there, close to my heart.
Няма коментари:
Публикуване на коментар