God bless the computers!

Чакам си реда в пощата, за да пусна спешна телеграма до "Центъра за борба с неуредици и градски селяци". Пред мен се пипка дребна, неугледна, нервозна лелка, която е извадила един наръч мърляви бележки и ги префърля между ръцете си. Тук там от купчината се подават проскубани левчета и стари талони за промоции в Кауфланд. Жената зад щанда:

- Ма много грозно си го написала, бе! Нищо не ти се разбира. Това няма да стигне никъде така. Това сега Парагьозова ли е?

Нервачката смъмря нещо.

- Парамьозова?

- Не, Папагьозова.

- Палагьозова?

- Бе дай, го, бе, дай го, бе! Дай го, бе! Дай го пак ще го напиша - на ръба на нервен срив вика пипката.

Лелката й подава плик, който изглежда се едно маленкото е произвело поредния си шедьовър. Оная взима прибързано чист бял такъв и с разкривените си, леко треперещи пръсти, накичени с кошмарни пръстени и обелен маникюр започва да пише пред мен с грозни, разчепатени, нечетливи букви. Твори шедьовър номер две. Подредената ми, праволинейна, добродушна и услужлива природа крещи и се усещам как аха да грабна химикала от ръцете й, да го метна в истеричен ужас през прозореца, да взема нов плик и да напиша Папагьозова с красив, изваян почерк. После се усещам, че това няма как да стане, защото пиша по-кошмарно грозно и от нея. Обръщам се на другата страна да не гледам и си мисля: God bless the computers!

кражба на тоалетна хартия

Отивам до тоалетната. Клета сестра се дзвери в огледалото и си маже миглите с нещо черно. Има дълги, изгладени с ютия коси с пършиви краища, от които безразборно стърчат черни косми. Покачила се е на осемнайсет сантима остри кат гвоздеи токове. През рамо е преметнала бляскава чантичка с дискретни леопардови елементи, които фино кореспондират на яката, имитираща умрел леопард. Аз й меткам поглед, изпълнен с възхищение и завист и влизам о тоалетната. Пикая, излизам, измивам се и заставам на духалката да ми вее на ръцете. Тя влиза след мен. Мотка се, вероятно пикае и излиза. Ръцете ми са още мокри. Писва ми да чакам веялката и отивам да скъсам малко тоалетна хартия да ги избърша. Нема. Нема тоалетна хартия! Цело топче се е изпарило безследно! В чантата с леопардови елементи. Излизам с влажни ръце и укорителен поглед, за да зърна как девойката се изсулва, тракайки с гвоздеите. 

death metal is not dead

Влизам в един магазин да си закупя некакви високо-калорични сладки неща за следобедна закуска. След мен влиза чичка на около 60 години. Средностатистическа представителна извадка. Евтин панталон с ръб в сивишкавата гама. Прашни, смачкани черни обувки, модел 94-та година. Кафяво яке тип шлифер до коленете. И фина миризма на яхния, сгушила се в омачканите гънки на подплатата. И изведнъж от джоба му забучава брутален дет метъл. Шок и ужас. Той изважда притеснено телефона и плахо прекъсва. Мед прокапва на сърцето и душата ми. Иде ми да ида и да го гушна.

заключена на балкона

Сека вечер преди лягане, маленкото ме кара да й разказвам по три (3!) истории, дет са се случили с големкото кат е било маленко. Понеже съм възрастна вече и паметта ми издиша, привърших с истинските истории още на четвъртия ден. Са си измислям. И требва хем да са занимателни, щот тя мож да каже: "Това не е интересно! Искам друга!", хем с поучителен характер нали, че да има некакъв смисъл за тва дет се пъна да измислям. Та, в тая връзка се сетих за една случка дет се случи със самото маленко кат беше още по-маленко. Некъде към година и осем месеца. 
Излизам на терасата да простирам. Тя се мотка около мен, дет се вика, още походката й кат на две ракии и ту влиза, ту излиза. По едно време влиза в спалнята и бутва вратата. Лепва се на стъклото от вътрешната страна и почва да ми се лези. Аз й се лезя от външната страна, продължавайки да простирам и накрая викам, айде стига и понечвам да отворя. Греда! Заключено. Оh, my dear! Две деца съм родила със сичкото му екстри, ма в такъв ужас и паника не бех изпадала. Тя изведнъж се усети, че е вътре сама, а аз вън, тоже сама, разделени от коварна прозрачна преграда и ревна кат парен локомотив. Аз се паникьосах още повече. Зех да бутам, ма нищо не става. Помислих да счупя стъклото, ма то тегаво, двойно. Не кат едновремешните прозорци - да им биеш един шут и са заминАли. Погледнах през терасата надолу. Ми, да! Какво се шашкаш, Елено? Хора са оцелявали след скок от третия етаж. Таман провесвах крак от другата страна на терасата и се сетих, че на първия етаж живеят майка ми и баща ми. Върнах се обратно и се развиках кат луда през терасата с надежда да ме чуят. Тц. Тогава съзрях група кибици в двора на блока отсреща, зяпнали нагоре с интерес и възхита от истерията ми. Викам им: "Детето ме заключи, бе, какво гледате! Звъннете на полицията или барем на наште да дойдат да отключат"! Един чичка вика: "Айде, дай телефона." Аз продиктувах, крещейки, той зе да набира и ме пита: "Ама как се казваш?" "Елена", крещя аз. Той набрал, казал: "Елена ъъъ". Майка ми отвърнала: "Тя не живее тук". И затворила. Маленкото се дере кат магаре през това време вътре. Чичката вика от пейката: "Ми, затвори ми." Аз вече рева с глас. "Ми звъннете пак, бе, какви хора сте вие!" Той вика: "А, аз ги познавам. Е са ше ида да им кажа." Та нема си хаби телефона човека. Стана бавно и затътри домашни чехли нанекъде. Тече 10-та минута вече, а маленкото се е залепило за стъклото кат сом в аквариум и маже сълзи и сополи, а аз си представям как тръгва към банята и се дави в тоалетната чиния или излиза навън и се метка под първия автомобил. Минаха още 10 минути, докат баща ми дойде да отключи. Така приключи с щастлив край тази история. Та, внимавайте с децата и вратите, като излизате да простирате.

лак за нокти

Вчера ми се обели оловно сивият лак на един нокът. Падна тъжно и самотно, кат обелка от банан на площадка в детска градина в студена неделна утрин. До него друг - полуобелен. Леко се изнервих. Хукнах да зема лакочистител. В шкафа - две шишета, пълни. Ма от оня без ацетон. А на мен ми требва ацетонен. Защото това не е обикновен лак. Този лак се маже кат на филия, леко се запържва, после се пече в печката, после се полира и накрая се сервира. Не е шега работа тва. И не се маха толкоз просто.  За да го махнеш, значи, накисваш едни памуци във въпросния лакочистител. Омотаваш ги на пръстите. Завиваш ги с фолио кат едни козунаци и чакаш да втасат. После махаш с леко изстъргване. Въобще…  требва ми ацетон!!! Звъннах на майка ми, крещейки панически в телефона: "Имаш ли лакочистител??" Тя, със спокойствието на Буда: "Момент да проверя. Да, имам. Съвсееееем малко. Колкото на едно памуче да топнеш." Аз: "Ма на мен не ми трябва малко! Трябва ми но-го!" Тя, без грам съчувствие: "Съжалявам, дъще."

Ето, значи. Един път да поискаш от родната си майка нещо жизнено важно и тя да нема. Тия родители защо не си купуват лакочистител, бе! Погледнах отчаяно ноктите. Бе, ше ти се незнае и на шибания лак! На мен ли ше се опъваш? Ха! Грабнах остър инструмент от комплекта за нокти и кат един македонски воевода дет чопли орехи с кама, ги изчегъртах един по един. Не ноктите, де. Лака. Ше му се незнае и на лака…

досада

На съседната маса в кафето сутринта седна чичка към 50-те. Пълничък, от типа "бухтичка", с кротък, тъжен поглед и унили мустаци. Три минути след него дойде невзрачна женичка и той я подхвана още преди да е съблякла палтото си. Започна методично, равномерно да разказва как карал вчера към София и някакъв "дебилен с дачия го натискал" през половината път, но не го изпреварвал. Как той засилил скоростта от 97 на 110 да му избяга, но пред него имало опел с изпотрошени стопове и той се страхувал през цялото време оня да не земе да зазавива нанекъде внезапно и да се нацепят. После опелът отбил безпроблемно при майнасирайна и той продължил, но пред него се мушнал син микробус фолксваген транспортер, който движел нарочно в средата на пътя, за да не може никой да го изпревари. Онзи с дачията бил вече през 2-3 коли назад, "ха, какво си мисли!" На Владая обаче попаднал в задръстване и се забавил 15 минути. Пред него пъплели дори мерцедесите, "то кат има задръстване, много важно, че си с мерцедес." Жената беше зяпнала в ступор тапицерията на дивана отсреща и отпиваше механично от чашата горчиво кафе с ужас в очите. Така и не разбрах каква кола кара чичката.