обичам

в ден като този

в който дъждът измества мъглата

а устните сричат схванати думи  

захвърлям на пода халата

забърсал с ръкави съня ми

и заставам до прозореца гола

съблечени чувства без мисъл

долепям чело в меланхолията

неделното утро орисала

да бъде банално

без поетики

без образи мили

захвърлило на улицата фантазиите

мечтите зелени попили...

копнея за вихър

за блян

за утопия

във вечна любов да се вричам

да прегръщам момчето

без думи

не искам и не мога да спра

(да обичам)