заключена на балкона

Сека вечер преди лягане, маленкото ме кара да й разказвам по три (3!) истории, дет са се случили с големкото кат е било маленко. Понеже съм възрастна вече и паметта ми издиша, привърших с истинските истории още на четвъртия ден. Са си измислям. И требва хем да са занимателни, щот тя мож да каже: "Това не е интересно! Искам друга!", хем с поучителен характер нали, че да има некакъв смисъл за тва дет се пъна да измислям. Та, в тая връзка се сетих за една случка дет се случи със самото маленко кат беше още по-маленко. Некъде към година и осем месеца. 
Излизам на терасата да простирам. Тя се мотка около мен, дет се вика, още походката й кат на две ракии и ту влиза, ту излиза. По едно време влиза в спалнята и бутва вратата. Лепва се на стъклото от вътрешната страна и почва да ми се лези. Аз й се лезя от външната страна, продължавайки да простирам и накрая викам, айде стига и понечвам да отворя. Греда! Заключено. Оh, my dear! Две деца съм родила със сичкото му екстри, ма в такъв ужас и паника не бех изпадала. Тя изведнъж се усети, че е вътре сама, а аз вън, тоже сама, разделени от коварна прозрачна преграда и ревна кат парен локомотив. Аз се паникьосах още повече. Зех да бутам, ма нищо не става. Помислих да счупя стъклото, ма то тегаво, двойно. Не кат едновремешните прозорци - да им биеш един шут и са заминАли. Погледнах през терасата надолу. Ми, да! Какво се шашкаш, Елено? Хора са оцелявали след скок от третия етаж. Таман провесвах крак от другата страна на терасата и се сетих, че на първия етаж живеят майка ми и баща ми. Върнах се обратно и се развиках кат луда през терасата с надежда да ме чуят. Тц. Тогава съзрях група кибици в двора на блока отсреща, зяпнали нагоре с интерес и възхита от истерията ми. Викам им: "Детето ме заключи, бе, какво гледате! Звъннете на полицията или барем на наште да дойдат да отключат"! Един чичка вика: "Айде, дай телефона." Аз продиктувах, крещейки, той зе да набира и ме пита: "Ама как се казваш?" "Елена", крещя аз. Той набрал, казал: "Елена ъъъ". Майка ми отвърнала: "Тя не живее тук". И затворила. Маленкото се дере кат магаре през това време вътре. Чичката вика от пейката: "Ми, затвори ми." Аз вече рева с глас. "Ми звъннете пак, бе, какви хора сте вие!" Той вика: "А, аз ги познавам. Е са ше ида да им кажа." Та нема си хаби телефона човека. Стана бавно и затътри домашни чехли нанекъде. Тече 10-та минута вече, а маленкото се е залепило за стъклото кат сом в аквариум и маже сълзи и сополи, а аз си представям как тръгва към банята и се дави в тоалетната чиния или излиза навън и се метка под първия автомобил. Минаха още 10 минути, докат баща ми дойде да отключи. Така приключи с щастлив край тази история. Та, внимавайте с децата и вратите, като излизате да простирате.