Отивам до тоалетната. Клета сестра се дзвери в огледалото
и си маже миглите с нещо черно. Има дълги, изгладени с ютия коси с пършиви
краища, от които безразборно стърчат черни косми. Покачила се е на осемнайсет
сантима остри кат гвоздеи токове. През рамо е преметнала бляскава чантичка с
дискретни леопардови елементи, които фино кореспондират на яката, имитираща умрел леопард. Аз й меткам поглед, изпълнен с възхищение и завист и влизам о тоалетната.
Пикая, излизам, измивам се и заставам на духалката да ми вее на ръцете. Тя
влиза след мен. Мотка се, вероятно пикае и излиза. Ръцете ми са още мокри. Писва
ми да чакам веялката и отивам да скъсам малко тоалетна хартия да ги избърша. Нема.
Нема тоалетна хартия! Цело топче се е изпарило безследно! В чантата с
леопардови елементи. Излизам с влажни ръце и укорителен поглед, за да зърна как
девойката се изсулва, тракайки с гвоздеите.
Няма коментари:
Публикуване на коментар