досада

На съседната маса в кафето сутринта седна чичка към 50-те. Пълничък, от типа "бухтичка", с кротък, тъжен поглед и унили мустаци. Три минути след него дойде невзрачна женичка и той я подхвана още преди да е съблякла палтото си. Започна методично, равномерно да разказва как карал вчера към София и някакъв "дебилен с дачия го натискал" през половината път, но не го изпреварвал. Как той засилил скоростта от 97 на 110 да му избяга, но пред него имало опел с изпотрошени стопове и той се страхувал през цялото време оня да не земе да зазавива нанекъде внезапно и да се нацепят. После опелът отбил безпроблемно при майнасирайна и той продължил, но пред него се мушнал син микробус фолксваген транспортер, който движел нарочно в средата на пътя, за да не може никой да го изпревари. Онзи с дачията бил вече през 2-3 коли назад, "ха, какво си мисли!" На Владая обаче попаднал в задръстване и се забавил 15 минути. Пред него пъплели дори мерцедесите, "то кат има задръстване, много важно, че си с мерцедес." Жената беше зяпнала в ступор тапицерията на дивана отсреща и отпиваше механично от чашата горчиво кафе с ужас в очите. Така и не разбрах каква кола кара чичката.