Влизам в един магазин да си закупя некакви високо-калорични
сладки неща за следобедна закуска. След мен влиза чичка на около 60 години. Средностатистическа
представителна извадка. Евтин панталон с ръб в сивишкавата гама. Прашни,
смачкани черни обувки, модел 94-та година. Кафяво яке тип шлифер до коленете. И
фина миризма на яхния, сгушила се в омачканите гънки на подплатата. И изведнъж
от джоба му забучава брутален дет метъл. Шок и ужас. Той изважда притеснено
телефона и плахо прекъсва. Мед прокапва на сърцето и душата ми. Иде ми да ида и
да го гушна.
Няма коментари. Така пише над полето, в което пък трябва да пиша аз. Бе,майната му че няма - помислям,ама пък после ( всъщност, през цялото време) мисля друго: Не може да няма, как може да няма, като аз се чудех къде по напред да умра. От кеф!
ОтговорИзтриванеhttps://www.youtube.com/watch?v=CpAcxbtXUgQ
ОтговорИзтриване