петък, 5 декември 2014 г.

мъка





На обяд, в манджарника, пред витрината с десерти, беше застанала млада дама. Към 30-те, с пищни, апетитни форми. Възпълничка, всъщност, но по симпатичен начин. В оранжево палто, под което напираха големите й гърди. Пола над коляното, от която се виждаха налети крака и обли прасци, натъпкани в боти 36-ти номер. Сочни устни, намазани с оранжево червило и бузи като на катерица, скрила два жълъда в устата си. Стоеше прикована пред две кръгли торти зад подла стъклена преграда, полети обилно с плътен млечен шоколад и доукрасени с фигури от черен шоколад. Хората се суетяха около нея, тракайки с подноси, отрупани с мръсни чинии, оглозгани кокали и остатъци от хляб, но тя стоеше като в захлас. Сигурно в ушите й звучеше тържествено-грандиозна музика. От онези, дето ги пускат по филмите баш след като главната героиня привърши патетичното си слово как са осъдили завода, който бълва вредни химикали във въздуха, сред бурните овации на жителите на квартала. 
- Какво ще бъде за вас? - изтръгна я от унеса несъобразителната лелка зад щанда. Дамата погледна невиждащо в посока лелката, помълча три секунди и промълви:
- Една супа топчета.
Мечтите на жителите от квартала се пръснаха на хиляди парчета като предното стъкло на катастрофирал автомобил, а музиката спря внезапно като радиоточка, която са изтръгнали от стената.


Няма коментари:

Публикуване на коментар