технологии

Вчера, отивайки към офиса, гледам в центъра на площада застанал дядо. С въшкарник, втъкнат във вълнени чорапи, късо черно палто и проскубан каскет. Беше се заковал като побит прът, подпрял се на бастун и беше зяпнал в голямото електронно табло пред общината, на което прожектират върховите постижения на мюниципалити Париж в културно масовата дейност - деца, потропващи хорца пред фонтаните, баби в народни носии пеещи гърлено "Море сокол пие вода на Вардаро", "Банската група" в потури, кукерския фестивал от миналата година. Такива ми ти работи. Дядото изглеждаше толко ошашавен от екрана, който явно му се струваше кат най-големото чудо на електронния век, най-върховото постижение на технологичния прогрес и човешкия стремеж към електронизация и компютъризация, че не обръщаше никакво внимание на хората, които се поспираха да го гледат с усмивка. На момента с "Пуста младост" на дедовците от Банско, свали каскета и се почеса по щръкналата като разпердушинено гнездо коса, а аз спрях да видя дали ще удари шапката в земята. Не я удари. Ма сигурно му се искаше.