шопинг

Отбивам се в един магазин за бърз обеден шопинг между пилето с ориз и сметките за gsm. Продавачката е врло напориста, жизнерадостна млада дама. Усеща зле прикрития ми жаден поглед и кат една Мадлен Алгафари веднага преценява, че съм средностатистическа жена, за която пазаруването е втора страст след печенето на домашни сладкиши. Метка се към мен и се увесва на дебелия ми ямурлук (дет му вика Ивайло), който в действителност е елегантно, сиво, плетено манто. Показва ми 6 различни парцала. Отхвърлям ги с презрение. Измъква други 6, от които подбирам два що-годе прилични и отивам да пробвам. Изглеждам кат R2D2 в туника. Не че нещо съм кръгла, но така ми стоят. Излизам разочарована от пробната, а девойката е приготвила нов наръч. Усмихвам се извинително и правя опит да си тръгна, но тя не ме пуска. Гепва се за ямурлука и започва да се влачи по земята, докато аз отстъпвам към изхода в панически ужас, че ше го разтегне и то само от задната страна. Подритвам я небрежно с крак, уж съм се спънала нещо, но тя стоически поема ударите. Гепила се е кат комунист за власт и крещи пред СИЧКИ ОСТАНАЛИ КЛИЕНТИ: Ма, госпожо, забравихте си чадъра!