победа!

Минавам край един магазин за хранителни стоки. Отпред, на ония високите кръгли масички седят три девойки с вафли в косите и шум между ушите. Пият кафе с аромат на дървеници и пушат цигари с мирис на сметище през август. Правя нерешителна крачка към магазина, с намерение да вляза да си купя бутилка минерална вода. Трите, от които поне едната явно работи вътре, вперват унищожителен поглед в мен. Усещам мощното магнитно поле на тъмните сили, което ме бута в обратна посока, но аз, кат един Матросов, се хвърлям право пред картечниците на врага. Девойките не могат да поверват. Седят опулени, а фасовете висят от ярко начервените им муцки. Eдната става с бързината на куц охлюв, затътря тромави бутове към касата като през целото време ме гледа с най-големото презрение, на което е способна. Аз казвам: „Добър ден!“, приветливо кат едно чавдарче, зимам бутилка вода от фризера и й я подавам. Тя не ми отговаря, сумти, тутка водата с апарата, аз си я зимам обратно, плащам, казвам още по-ведро: „Благодаря! Довиждане!“ и бодро излизам. Другите две харпии отвън пускат по една мълния след мен, но аз успешно ги блокирам със свръх положителното си устройство и си продължавам по пътя. Една малка персонална победа в голямата битка с простотията.