Влизам теа дни в един магазин
да блея в шаловете (бел.авт: шаловете са ми фетиш, артефакт, мания, страст номер
ено). Разглеждам си, а в ушите ми дъни System of a Down на новия ми mp3 player прилежно прибран в джоба. Жените в магазина -
две продавачки и една клиентка са се обърнали към мен и ме гледат странно. Започвам
да се притеснявам да не съм излезла нещо гола без да искам. Поглеждам се. Не
съм гола. Боже, ципа! Моментна паника. Опипвам се - вдигнат си е. Сигурно съм
рошава. Ма не е възможно, с шапка съм. Дали не съм си гримирала едното око
само? Ма пак не е възможно. Аз не се гримирам. Вече обмислям дали да не им се
разкрещя: "Какво сте ме зяпнали, патици загубени, не сте ли виждали жена с мания по
шаловете!", когато дочувам далечно ехо на друга песен на System of a Down. Телефонът ми. Махам слушалките от ушите и чувам как в гробовната тишина
на магазина дъни Chop Suey на макс. Излязох си небрежно, се едно никога не съм стъпвала вътре. И без това шаловете им не струваха.
Няма коментари:
Публикуване на коментар