машина за кафе

Отивам за кафе до машината. Там стои младеж с упоритостта на младо магаре и хъса на олимпиец и мушка стотинки в процепа, които своенравната машина отхвърля с презрение и без никакво колебание. Стотинките издрънчават демонстративно в металния улей, младежът ги взима и отново ги пъха в устата й. И така 436 783 пъти. Аз чакам стоически, потропвайки нервно с кубинка и го гледам очакващо. Той не се впечатлява. На седмата минута се замислям дали да не се върна до офиса, за да взема още стотинки и да му дам, но некакси ме домързява и се отказвам. Младежът обаче не се отказва. На 436 795-тия опит се изнервя подобаващо и бие един шут на сприхавата машина. Тя примигва шокирано и издава жален, пиюкащ звук като настъпено по малкия пръст на крака пиле. Аз вече не издържам и като една миролюбива, съвестна гражданка-общественичка му казвам: "Ама какво правите, младежо!", на което той ми отговаря на английски: "Фак оф", изважда портфейл от джоба си, бърка продължително и навъсено, намира некакви стотинки, изпуска две на земята, псува, вдига ги, мушка ги в процепа на машината, която въздъхва облекчено, потръпва и започва да мига и бръмчи обещаващо, пускайки чашка. Той си взима шибаното кафе, подминава ме с пренебрежение и горно вдигната от победата на човечеството над киборгите глава и си отива. Най-сетне се приближавам до машината, пъхам предпазливо стотинките в процепа, машината ги отхвърля с презрение и без никакво колебание и те издрънчават в металния улей.