пиша
мислите си с молив
и
ухае на дърво
на
смола
на
живот разхвърлян
и
див
надраскан
с хаотична ръка
букви
грозни
думи
красиви
препинателни
знаци
спънали
мисълта
подреждам
ги
в
шарена броеница
и
мушвам в джоба.
ще
прочета после
сама.
Няма коментари:
Публикуване на коментар