Нощта скимтеше като куче по тротоарите
и звезди издишаха неспокойствие
морно
гранитен вятър фучеше със отчаяние
и загръщаше в тленност всичко
отдавна сторено -
всички ядно неизречени думи
и умишлено премълчани неистини
напосоки изстреляните куршуми
разкъсващи бронирани сърдечни
пристани.
Невъзможни като твърд залък насред
лакомия
като Сизифов камък, стоящ на върха
като потънала в езеро водна лилия
като игра на зарове през деня.
И чертаеше вятърът кървави хексагони
върху квадратния площад.
Това бяха моите многоъгълни затвори
това беше моят недантев ад.
Заключила бях там страховете си
очертани в позорен кръг
а ключът остана на шията ми да свети
като нажежен до сърдечно лък.
И знам, че няма безброй варианти
на този прозаично-геометричен случай.
Лъкът ще прободе сърцето ми
или просто ще го отключи.
Няма коментари:
Публикуване на коментар