Очакване

Жените стоят на брега и чакат мъжете си.

Босите им крака са заровени в пясъка

сухи пепеляви кичури като изгорели стърнища

залепнали по изострените им от тревога скули.

Вълни давят очите им, слепи от взиране -

две лодки, плаващи една срещу друга

които никога няма да се срещнат

поели изгрева в лоното си и погребали залеза с греблата си.

Тъга извира от пробитите им дъна

и ги залива като ненаситно море

и ръцете им бавно приглаждат омачканите басмени рокли

около жадните им бедра -

огън, облизващ ствол на младо дърво, потушен от сълзи.

Плътта им настръхва от самота и сутрешен хлад

солени пръски полепват по напуканите им устни

ноздрите им потръпват от вятъра като диви животни

алчни за миризмата на плячката си, вдъхвана хиляди пъти

открояваща се сред мириса на прясно уловена риба, пот

крайбрежни кръчми и проститутки.

Аз съм всяка една от тези жени…

Аз съм тяхното жадуване.

Аз съм техните очи, устни, ръце, бедра, ноздри, плът.

Аз съм вечното им упование.

Стоя на брега на съществуването и те чакам да се върнеш.