Помниш ли
когато слушахме Сезария Евора на
плажа
а босите ни стъпала мачкаха
остатъците живот
подхвърляни безмилостно на брега на
морето?
Слънцето залязваше, а ние изгрявахме
и усмивките ни се стрелкаха в небето
като огньове
засенчващи звездите. Помниш ли?
Есента се преструваше на лято
а очите ти се преструваха на езера
докато ние се преструвахме на деца
забравили страха си от тъмното.
Няма коментари:
Публикуване на коментар