хобит: битката на трите майки

Наскоро се сблъсках с група жени от местния "хайлайф" - свински пачи с високопарни претенции за телешка шкембе чорба, които ме наведоха на мисълта, че тегавината на живота се изразява и в това да съумееш да останеш куул в кризисна ситуация. Това пък ми напомни за една случка от преди време в градската градина с посестрима на пачите, която беше решила, че площадката съществува само и единствено заради нея и детето й - пълно келеме, между другото. Въпросната особа нахлу сред нас - плебеите, гордо, развяла разкошни екстеншъни тип "локумени вафли" и тоалет със златни бордюрчета и седна на една пейка, пуфтейки с  досада от раята наоколо. Келемето се впусна веднага кат един Чингиз Хан към пързалката и с ръгане, крещене, ритане и прочее умели похвати успя да се нареди пръв и да стане тартор на мястото. През това време височайшата му майка говореше по телефона с мелодраматично въртене на очи, цупене на устни и кръстосване на крака - лев връз десен и десен връз лев в една непрестанна плетеница. По едно време възникна конфликт между келемето и друго дете. Тук искам само да вметна, че най-популярният артефакт на една детска площадка е люлката. Пред това елементарно изобретение на човешкия род ежедневно се разиграват драми и комедии, придружени от ревове, разправии, молби, увещания, шамари и други забавни елементи от същината на един театър. Бе, там просто винаги има опашки и стриктно се пази ред и времетраене, защото всички деца умират да се люлеят, по неизвестни за мен причини. Не мога да разбера как не ги хваща морска болест, не им се обръща коремът с позиви за повръщане и как успяват да се радват така непреднамерено на това лашкане напред-назад. Както и да е. Конфликтът се разрази, тъй като келемето пререди друго дете. Дат симпъл. Онова нададе вой на заклано прасе, обикалящо двора с нож между плешките. Майка му изскочи от засада и викна:
- Какво става тука, бе, какво става тука?!?
Услужлива бабичка от съседната пейка веднага изпя:
- Е това момченце го пререди на люлката - и посочи престъпника със закривен от артрита, кокалест показалец.
- Ти защо се пререждаш, бе, ти защо се пререждаш?!? – грачещо запита пак два пъти за по-сигурно майката и се огледа бойно за ответен удар. Той не закъсня, разбира се. Царицата на вафлите изведнъж пусна телефона в чантата си както си говореше и кат една тигрица се впусна към люлката на два скока. Само да вметна, че през това време келемето вече се е покачило и си се люлее харабийската без да му пука грам за скандала.
- Какво искате госпожо? Той си беше на ред! - заявява майка му най-безочливо и застава до люлката да брани изчадието.

Тук вече се разразява скандал с лудо крещене, пикантни епитети, страховити физиономии и размахани ръце, придружени от слюнка, хвърчаща от разкривени устни. Останалите присъстващи са се присламчили зад храстите да наблюдават, но все пак на безопасно разстояние и обръщат глави налево-надесно кат метрономи. Ситуацията изглежда патова и без изгледи за разрешаване, защото нито келемето има намерение да слезе от люлката, нито другото - да спре да пищи кат изоглавено. Тогава се появява кралицата на куул-а. Майка с очевидни психически проблеми, която без предисловия, без излишни драми и приказки отива право към люлката с бързи, решителни крачки и пред втрещените погледи на всички участници и зрители грабва келемето и го сваля. После вдига собственото си дете и го слага на люлката. Това, което последва може да бъде разказано и филмирано само от Питър Джаксън в серия номер 4 „Хобит: Битката на трите майки“.