в
топлия скут на неделята
сред
ухание на меденки
и
намеци за дъжд
зарязвам
тъгата в постелята
и
се засмивам така - изведнъж
щастлива
от усмивките детски
от
погледите, пълни с копнеж
от
музиката, начертала поетики
оплела
настроението ни надлъж
усукала
го през призми-еклектики
нашарила
го като езерен скреж
и
в ден, наглед монотонен
танцуваме
валс нешаблонен
и
глътка любов ни застига -
неделята,
в която слушаме
Morcheeba.
Няма коментари:
Публикуване на коментар