Балкантон

Още в 9 часа вечерта ги предупредих, че в оня така наречен „пиано бар“ пускат СлавE Трифонов. Казах им. Ма те - не, та не! Бе, това било пиано бар, бе, алооо, па то и без тва нямало къде да се отиде. Ма сичко друго било чалготеки, бе, алоо. Ок. Айде, да видим тогаз, рекох им и се спуснахме по некакви стълби към дванаесе посред нощ. Попаднах в стая с вида и размера на кашон за пренос на средно голяма мебел. Навъртяхме се около една маса и се огледах притеснено наоколо. Ебаси хората, чуек. Четиресе и кусур години живея в тоя град, кьорав познат не видях. Хем около моята възраст бяха повечето. Подозрителни, странни физиономии, мъже с възтеснички ризи на цветенца, втъкнати във възтеснички панталони и жени в еуфорични тоалети. Веселие и щастие на песните на Кичка Бодурова и кавърите на Ал Бано и Ромина. Леко позадрямах, че възрастничка съм веке, когато шаааааааат! Земи тоя СлавЕ Трифонов у главата, да не ми се правиш много-много. Казах им. Ма те - не, та не! И тогава, мили преатели, аз, моя милост и майселф станахме свидетели на събитие, за което само сме слушали разкази и легенди, предавани от уста на уста и от ютуб канал на ютуб канал, а именно - сакралния акт по хвърляне на салфетки. Наречете ме проста, но аз, лично, този ритуал не го разбирам. Не разбирам какво отъждествява, не разбирам защо се прави, не разбирам каква наслада носи, каква символика, каква радост, защото несъмнено носи някаква радост, съдейки по външното изражение на приносителите и хврълячите на този хартиен артефакт. А може би няма никакъв смисъл. Може би некакъв пиян един ден е изпуснал салфетка на пода, после хаотично е взел няколко нови, но понеже е бил пиян е изпуснал и тях и така нататък, докато се е зародила любовта към салфетките и хвърлянето им по земята. Сигурна съм че вие, моите високо интелигентни преатели, никога не сте биле свидетели на този така популярен и безсмислен акт, затова ще ви разкажа как протича. Мъж с вид на аграрен работник на сватба или охранител в аграрно стопанство на сватба хваща наръч салфетки в ръка. Предизвиква вниманието върху себе си посредством свирене с пръсти, подвикване и размахване на ръце, за да не идат зян усилието и салфетките, сепаг и повеке хора да го видят. После се засилва и с кръгообразно движение мята наръча във въздуха. Десетки бели салфетки се посипват тъжно по главите на екзалтираната тълпа като перушина от умрели бели гълъби. Хората се радват. Салфетките падат по пода и танцуващите ги стъпкват, а когато тръгнат до тоалетна с леко зигзагообразна походка, ги влачат след себе си, полепнали по подметките на заострените си обуща. Това се повтаря няколко пъти. Това е. Нищо сакрално на пръв поглед, но може би само ние така си мислим. Може би дълбоко в този обред е втъкано преклонението към канонизираната светица на салфетките Света Великомъченица Салфетница. Или нещо още по-дълбоко, известно само на масоните, тамплиерите и аграрните работници. Кой знае, кой знае….