Истина

Нямам сили.
Сламките тежат колкото конски каруци
колове за разпятие в очите на другите
раменете ми се свиват под погребалните звуци
до гробове на гъсеници, нестанали пеперуди.
Зениците ми тихо превръщат се в крематориум
изгарящ ненаситно чуждата критика
опитвам се мъченически да творя история
оставила зелена диря във плиткото
заривала с пръст неродените насекоми
пепел и тор за сплетните на злостните.
Не искам да се крия във фалшиви им заслони
предателски да загърбвам истини прости
не искам да бъда лъжлива девица
заченала непорочно мъртви кумири
а може би не е нужно да сме спасители
може би е достатъчно да бъдем ние.