слънцето облиза прозореца
като рижава котка в неделен следобед
промуши се през рехавата щора
изпъна лапи, разкърши врат
и затоплено като мляко с какао
измърка песен, измяука тон
довя свежест
на полареното одеяло
с далечен мирис на анасон...
а сънят изръмжа с вчерашна умора
изпусна въздишка, изскърца стон
разкърши схванати стави
повдигна глава-бушон
изкашля недоволно алкохолни пари
след снощния маратон
обърна се сърдито наляво
в спасителния заслон
на омачканата постеля
и изпъшка като стар акордеон
по дяволите, нали е неделя?!
Няма коментари:
Публикуване на коментар