Обичаше неделите. Заради безгрижието и тото тиража и
надеждата за оня идеален живот – без да се налага да работи и по-далеч от
безмозъчните глупаци от офиса… профани с напудрени претенции и алпийски
амбиции. Как ги презираше само… повече дори от Жорката от горния етаж.
Жорката от горния етаж бе типичен представител на друга
омразна му каста – „градското селячество”. Шляпаше с джапанки по стълбите в
блока и хвърляше угарките си от цигари в асансьора. Наскоро взе да мъкне
настойчиво и женска от същото съсловие, която оставяше следи от сладникав
парфюм при угарките.
Лелката в тото пункта не бе никак доволна, че работи в
неделя. Подаде му фиша с троснатия вид на собственичка на ресторант, принудена
да бърше маси, след като сервитьорката е избягала с мъжа й и нацупено се заблея
в малкия телевизор отсреща. Той я изпсува наум. Няма да му върви сега заради
тая...
На другия ден излезе от работа с мисълта за къща в планината,
а жегата прилепна за него като найлоново фолио. Тръгна към къщи уморен, с
големи потни петна под мишниците и крака, стачкуващи в затворените кожени
обувки. Сви към блока и се сблъска челно с мощна звукова вълна от тъпаните и
зурните на „Мачките” – местният цигански оркестър. Пред входа се бе събрала
шумна тълпа. Въпреки горещината, някои се настъпваха в подобие на хоро, други
висяха и се надвикваха с данданията, но всички бяха някак екзалтирани,
зачервени и очевидно пияни, с разгърдени ризи и навити крачоли на панталоните.
Майката на Жорката се щураше между тях ухилена, от джоба на басмената й рокля
стърчеше бутилка, а през врата си бе прехвърлила кърпа, с която бършеше потта
от челото си.
„Жорката ще се жени...”, помисли си. Приближи
предпазливо, симулирайки невидимост, с едничката мисъл да се шмугне във входа
незабелязан. Изведнъж нечия тежка ръка го тупна по рамото.
– Ей, чу ли, чу ли? – викаше му запотен плешив чичка с
кръвясали очи и подозрително позната физиономия. – Жорката спечелил шестица от
тотото...
Няма коментари:
Публикуване на коментар