новогодишно

докато по улиците симулираха битката при Ватерло

Старата година стана уморено

и тръгна сред пушеци и мирис на барут

никой не я погледна

измина кротко пътя до края

задавена от хорския смут

и жлъчно изплю яда си на гневна жена -

употребена, смачкана и захвърлена

в сивия декемврийски студ

чакаше Новата злорадо

с доволство за неизбежното падение

на младата плът

но, уви, не дочака триумфа си

онази се беше напила смертельно още по път

летно

седя на перваза

ям диня

и плюя семките на паважа

люлея боси крака

внимавам пердето да не омажа

после ограждам динените мравки

с жълт тебешир

и ги връзвам в редица

получава се арт модерн

с вкус червен

и вид на перлена огърлица

и когато нарисувам осем такива

различни картини

за цяла изложба кокетна

скачам от перваза припряно

защото е време

за тоалетна.

неделя

слънцето облиза прозореца

като рижава котка в неделен следобед

промуши се през рехавата щора

изпъна лапи, разкърши врат

и затоплено като мляко с какао

измърка песен, измяука тон

довя свежест

на полареното одеяло

с далечен мирис на анасон...

а сънят изръмжа с вчерашна умора

изпусна въздишка, изскърца стон

разкърши схванати стави

повдигна глава-бушон

изкашля недоволно алкохолни пари

след снощния маратон

обърна се сърдито наляво

в спасителния заслон

на омачканата постеля

и изпъшка като стар акордеон

по дяволите, нали е неделя?!

умиращ сняг

когато погледна умиращия сняг

се усмихвам

тялото му (бяло) се разтапя

и това не ме впечатлява

очите му (ледени) плачат

и това не ме натъжава

кръвта му (кална) се стича

и това не ме ужасява

садистично се радвам
потривам ръце

признавам си...

не бих възразила той да умре

рибите

безгласни, безсилни, безмозъчни, безсърдечни

оцъклили бездушни очи, безчовечни

хриптейки за въздух

проклели съдбата

да бъдат основно, с гарнитура - салата