Ей го човеко с акордеона под прозореца на офиса.
Симпатяга. Да не кажете после, че ви лъжа. Вчера е тва. Вали дъжд, акордеонът
грижливо е завит с найлон, а той - с веселяшки чадър на цветя. И репертоарът му
е такъв, веселяшки… Не знам за живота му. Дано, ама надали…
Въпреки, че ми пили нервите по цел ден, ми дожаля, когато
го попитах дали мога да го снимам, а той се усмихна чинно за снимка,
продължавайки да бичи некакво кръшно сватбарско хоро. Иронията ми се препъна в
намирисващите дрехи, попили влагата на дъждовния ден и се заклещи в дупката от
липсващия зъб отпред. В очите му прочетох очакване колко пари ше му дам, а
акордеонът подрипваше с надежда. Стои от 9 до 5. Секи ден. Неотменно.
Къртовски. Нема дъжд, нема снег, нема ветър, нема грип, нема буря, нема
земетръс. Пичага е.
Няма коментари:
Публикуване на коментар