Страстна седмица

Разгорещили са се страстите тия дни, мира не ни дават. Състезават се по живачната писта с климатичните изражения на г-н Целзий и ту той, ту те печелят първото място. Когато той спечели в мозъка припълзява една мараня. Потреперва с горещи пеперудени крила, от които се посипва фин прах и мозъчните ни функции осъмват покрити с прилепчив слой ленивост. И ей на – замързява ни... По-опасно е, обаче, когато страстите първи достигнат финиша. Тогава, независимо от температурните своеволия, мозъкът ни скача разтреперан и изхвърля безцеремонно зад гърба си онази мързеливост. Пуска предупредителна сигнална лампа и хуква. Накъде? И той не знае... Повежда го вихър от подивели емоции, а той се препъва в безуспешни опити за опитомяването им като неразумен, неопитен водач. Мята поводи, които улавят единствено дирята на екзалтирания жребец. И ей на – влюбваме се... Или ако вече сме влюбени... ревнуваме... или страдаме... или жадуваме... или ненавиждаме... или беснеем... или... копнеем... абе... страсти...