Осмомартенски дискомфорт

Не че ми се иска да съм цинична, ама ми е свръх некомфортно на прословутия 8-ми март. С изключително неудоволствие срещам изкипрените мадам по улиците, облекли новите си дрехи и засукали при кварталния фризьор невероятни прически ала дьо Помпадур. Навирили са глава с една тържественост, уверени в собствената си еднодневна важност, вкопчили се в задължителната презумпция за днешна бляскавост и ласкаво отношение. А на другия ден нарамват наново торбите с покупки, затворили очи за мъжете си неверници, алкохолици или пълни кретени. Ама нейсе, тях ги подминавам. Нека си тънат в осмомартенска самовлюбеност. По-лошо е с женичките, които познавам. Ухилват празнично, когато ги срещна и изсипват букет от пожелания за женствена неповторимост. А аз преглъщам на сухо изкуствените стръкове и съм принудена да смънкам ответна китка доброжелателност. Ако можех да се видя отстрани, предполагам щях да се изхиля на себе си, защото със сигурност не изглеждам никак искрена и убедителна. И всеки път, срещайки някоя позната се получава една конфузия, щото се чудя дали да я поздравя, че да не вземе да се обиди или дали пък няма да се обиди, ако взема, че я поздравя. А мъжете, горките... За ожалване са. Задължени са да купят подарък. Плюс китки. Плюс ресторант. Плюс мило, нежно, романтично, лигаво настроение, плюс „тъй вярно“ и „винаги готов“. Щурат се нагоре-надолу по улиците с букети-изкупления за гузна съвест, които се чудят къде да заврат. И въобще... целият ден е залят от една лицемерна еуфория по повод неповторимата женска изключителност. Анти Клара Цеткинистите ще кажат естествено, че жената заслужава да се чувства изключителна всеки ден, не само на прословутия 8-ми март. Аз ще кажа: майната му, нека всеки си се чувства както намери за добре. Защото всеки носи неповторимост, която намира своето изражение при подходящите обстоятелства и най-вече - с подходящия човек. Тогава ставаш изключителен. Независимо дали си мъж или жена. А не когато оня счетоводител, когото иначе дори не поздравяваш, ти пожелава много любов, подминавайки те в коридора. Че кой си ти, бе, че да ми пожелаваш подобни неща? Копнея 8-ми март да се пада винаги в неделя... тогава кротко си седя у дома и хич и не мисля по темата. Дано не са се обидили женичите, които празнуват, ама така се чувствам... Ивайло, и да не си посмял да ми купуваш китки!