Реката

Мислех си колко важно за един град е да има река... Не само променя тотално лицето му, придавайки му една мокра свежест и непредвидимо разнообразие, но и привлича жителите му към себе си като туптяща вена, по която неумолимо тече живот. Къде осъзнато, къде не, но хората задължително обичат своята река. С нея е свързана поне една история във всяко градско семейство, която поколенията носят във вътрешния си джоб и обичат честичко да изваждат и разгъват като стар поомачкан лист хартия, който заглаждат с длан и четат с носталгия и трепет. Можеш да срещнеш тези истории на най-неочакваното място. Ей така, докато пийваш на маса и споменаваш тоя и оня... «Ааа, тя ли? Братовчедка на баща ти, казваш? Ами ти знаеш ли, че когато стана голямото наводнение през 1954-та аз я спасих от удавяне? Тя беше бебе и реката за малко да я повлече. А реката беше почти до прага ни...» Можеш да срещнеш всякакви истории... Истински или измислени, но винаги интересни, съчинени с притаената мисъл за реката и за различната емоционалност, която предизвиква. «Когато живеехме при реката в гаража ни всяка пролет идваше един дъждовник. Генчо му викахме...». Променливият й характер предизвиква въображението на хората. Кара ги да съчиняват, да мечтаят за местата, през които минава, да се чудят за хората, които среща по пътя си. Дава надежда, че животът продължава заедно с течението й... А тя самата е така многостранна в израженията си... През зимата се загръща във фина ледена пелерина, която нарочно пропуква тук-там, за да пропусне по-непокорните бързеи, а на камъните си туря по една бяла шапка. През пролетта разтваря обятията си за разтопените снегове и се разширява, надува, разбеснява. Облича кабаретна рокля с рошави, пищни къдрици и танцува бесен кан-кан с рибите. Лятото решава да почине... става мудна и тромава като мечка. Жегата я тормози и тя едва крета, предпочита да се застоява на едно място и да бъбри с жабите в гьоловете. През есента отново набира мощ. Отърсва се от лятната мързеливост и напълва гърди с бързина и енергия. За хората това разнообразие е важно и е не само повод за чести разговори на по ракия вечер, но и успокоение за неизменността на естествения природен кръговрат. Реката привлича както децата, които обичат да играят край нея така и възрастните, които се разхождат или просто седят на някоя пейка и слушат вечния й шум. Пулсиращата вена ги примъква и им вдъхва живот. А мостовете... те носят особен чар. Опасват я като накити - лъскави и нови, привличащи погледа от далеч или позахабени и разкривени като стара сребърна огърлица. Място за любовни срещи, за отмора, за съзерцание... така различни стават дори съвсем тривиалните неща, когато си на моста. Най-великите градове си имат реки – Лондон, Париж, Берлин, Кайро, Москва, Прага, Рим, Виена и още много... съвсем скромно вметвам тук още един велик град - Благоевград :).