Гумите на автомобилите шляпат в дъжда като палави деца в
летни локви. По-неразумните пръскат невинните минувачи и злорадстват доволни.
Останалите са по-внимателни, но въпреки това вдигат невъобразим шум, който
нагло нахлува през отворения прозорец. Не ми се иска, обаче, да го затварям.
През открехнатия му процеп надниква и приятна, мокра свежест, която обхожда
стаята с бързи крачки и оставя едно хладно присъствие във всички ъгли. След
жегите, то е добре дошло. Не ми се иска да го пъдя. Или поне не още. Ако
стане нетърпимо, ще затворя прозореца и то само ще се разтопи в затоплящия се
следобед, като парче сладолед, изпуснато на асфалта. Засега му смигвам от
бюрото успокоително. Нека изтърколи още малко свежест от ъгъла насам.
Няма коментари:
Публикуване на коментар